от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бихевиоризмът е метод в психологията, основаващ се на предпоставката, че поведението може да бъде изследвано и обяснено научно без да се познават вътрешните умствени състояния. През целия 20 век бихевиористичната школа се конкурира с психоаналитичното движение. Тя е повлияна главно от Иван Павлов, който изследва условните рефлекси, Джон Уотсън, който отхвърля интроспекцията и се опитва да ограничи психологията до експерименталните методи, и Бъръс Фредерик Скинър, който търси етически основания за бихевиоризма, свързвайки го с прагматизма. Бихевиористите смятат, че Психологията е наука за поведението. Изучават причинно- следствените връзки. Ако..., то ... Стимул- реакция. Използва се класическо обуславяне(условния рефлекс) и оперантно обуславяне( стимулиране, поощряване на желаното поведение). За поощряване на поведението се използват т.нар положително подкрепление(стимул) и отрицателно подкрепление(наказание)

Бихевиоризмът е свързан с методите на наблюдение и експеримент. Чрез бихевиоризма могат да бъдат излекувани неврози, фобии, страхове, заеквания, паразитни фрази, като човекът се поставя в определени условия, близки до страховете му. За бихевиоризма е характерна систематичната десензитация.