Апатия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Апатия е понятие, изразяващо чувство и/или емоция на човека, при което психологически няма определено отношение към обект или обстоятелство. То не е нито положително, нито отрицателно. Може да бъде както отношение (или липсата на такова), така и състояние, а също така и качество. Понятието е чуждица и българския му еквивалент е „безразличие“.
Произлиза от гръцката дума apathia – безчувственост, безразличие, безучастност.
[редактиране] В медицината
Болестно състояние, при което се развива безразличие, равнодушие към неща, събития, близки лица, причинено най-често от органическо заболяване на мозъка.
[редактиране] В социалните науки
В социалните науки терминът апатия се използва, за да обозначи нежеланието за активно участие в политическия процес. В условията на либерална демокрация апатията може да намери различен израз. Най-често тя се проявява в отказ от упражняване на правото на глас при различните видове избори.
Апатията се смята за неблагоприятна и вредна, тъй като на практика така се ограничават правата на народа като суверен. Въздържането от гласуване на голям брой граждани предизвиква безпокойство, тъй като правото на глас е основна гражданска отговорност в представителните демокрации. Там, където значителна част от гражданите не упражнят това си право, идеята за властта, която получава легитимността си отдолу, често смятана за основа на демокрацията, изгубва смисъла си.
Различни изследователи посочват различни причини за апатията. Според едни това е липсата на гражданска добродетел, други посочват като причина липсата на икономически, социални и здравни права на гражданите. Разпространеното виждане, че един гласоподавател не може сам да повлияе на политическите решения, също се смята за една от причините за апатията. Решение се търси в гражданското образование, стимулиращо активното политическо участие, в различни процедурни промени, въвеждане на задължително гласуване и пр.
Понякога апатията се разглежда като признак на стабилност и задоволеност на обществото, които правят гражданите пасивни, но при задълбочаване на въздържането от участие в политическия процес започва да поставя легитимността на властта под съмнение.