Аврен (Област Кърджали)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Аврен.
| Аврен (Област Кърджали) | |
|---|---|
  Аврен (Област Кърджали)
|
|
| Данни * | |
| Население: | 479 [1] |
| Надм. височина: | 550 м m |
| Пощ. код: | 6930 |
| Тел. код: | 03645 |
| МПС код: | К (К) |
| Администрация | |
| Държава: | България |
| Област: | Кърджали |
| Община: - кмет |
Крумовград Себихан Мехмед (ДПС) |
| Кметство: - кмет |
Аврен Димитър Антонов (БСП) |
| промяна на тази таблица | |
Аврен е село в Южна България. То се намира в община Крумовград, Област Кърджали.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Аврен се намира в планински район, на около 4 км от държавната граница с Гърция. На 6-7 километра източно от селото се намира Черничево, а на около 4 километра в западна посока Девесилово.
Село Аврен се намира на 20 км от гр. Крумовград известен с името си Кошу-Кавак. На територията на селището се намират реките — Осогово и Ряката-както и в миналото, така и днес те са с голямо стопанско значение за местните жители. Други две реки намиращи се на изток и запад са съответно: на изток река Малка Ряка, която дели Аврен от земите на селата Черничево и Благун, а на запад река Мъгленишка (известна е и с имената като Мутрюва ряка, Воденицата и др.)
Почти в центъра на селището се издига хълмът, на които се намират старите гробища на християните от днешното село. Като се изключат върховете край границата това е най-високата точка в района.
Аврен е разположен на 550 метра надморска височина, климата е преходно-средизимноморски.
Почвите на землището са канелено-горски, каменисти и на места глинено-каменисти.
В селото има много извори и потоци, в които почти през цялата година има вода.
Най-разпространеното дърво в района и с най-голямо стопанско значение е дъбът. Той е бил и е използван като основен строителен материал и за отопление. От иглолистните видове най-разпространени са хвойната и борът. От плодните дървета отлично вирее сливата, черешата, орехът, дрянът, смокинята и др. Най- срещаните животински видове са вълкът лисицата, дивата свиня, сърната, таралежът, и така застрашените в последно време от изчезване костенурки.
[редактиране] История
Най-старите местни жители, които са установени, са траките. В района на селото има материални следи от античната тракийска цивилизация. Открити са две могили — едната е в местността Тумбата, а другата край старото християнско гробище, — които са разкопавани и ограбени.
През Средновековието в Южните Родопи населението е било българско и християнско. По устно предание е известно, че старото българско име на село Аврен е Бели пран.
В османската епоха селото е преживяло период на насилствена ислямизация, било е разорено и след това издигнато отново в близост до останките от старото поселище. Населението е българско по произход и език, но принадлежи към две вероизповедания — християнство и ислям.
Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Аврен (Авренъ) се състои от българи и помаци.[1]
В края на 19 век жителите на селото се включват в борбата за църковна независимост на българите — християни в Ивайловградския край, заедно със съседите си от село Черничево. В началото на 20 век авренци и черничевци изграждат тайни комитети на ВМРО и служат като куриери на освободителната организация — деяние, което съвременникът и по-късно историк на тези събития Христо Караманджуков оценя като пример за голяма смелост, защото двете български села били обкръжени от плътна мюсюлманска маса.
През 1913 г., когато е извършено известното разорение на тракийските българи, описано от акад. Любомир Милетич в „Разорението на тракийските българи“, някои от жителите — мюсюлмани на Аврен участват в избиването на християни. Характерното, което споменава изследователят на местната история д-р Ламбо Колев, е, че тези доброволно включили се в башибозука местни жители са избивали повече хора в съседното Черничево, отколкото в собственото си село.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Църквата "Св. Николай Чудотворец", построена по инициатива на отец Боян Саръев и осветена на 20 септември 2008 г.
Други забележителности на село Аврен са: параклисът, построен на мястото на разрушената църква в м. Селището; старата църква "Св. Илия ", построена през 1870 г. - при нея е и най-старото училище. Част от църквата — мраморна плоча, която била вградена над входа ѝ — се намира днес в музейната сбирка в гр. Крумовград. В селото има Паметник на избитите от башибозука по време на Балканската война (1912-1913) 42 жени и деца от с. Манастир,Гюмюрджинско. Читалището „Народни Будители“ също представлява културно наследство за местните жители. Основано през 1925 г., то развива дейността си и до днес. Днешното ОУ "Михайл Христов", с директор г-жа Анка Бодурова, е наследник на първото основно училище открито в селото през 1896 г.
[редактиране] Редовни събития
Всяка година в последната седмица на месец Септември се провежда традиционен селски събор.
[редактиране] Други
Д-р Ламбо Станков Колев, родом от с. Аврен, днес жител на гр. Хасково, е автор на селищната монография „Аврен“, която проследява историята и развитието селото от древността до 80-те години на 20 век.
[редактиране] Използвана литература
- Колев, Ламбо — Аврен, изд. на Отечествения фронт, София, 1991 г.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ Милетич, Любомир [1918]. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, София: Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, стр. 297.
